Из ,,Чародейки”
от Александра Бунчева
След като се потопиш в извора на безсмъртието, еоните започват да се смесват във векове, вековете в години и накрая всичко започва да се слива в едно. Времето нямаше значение, нещо, което е изглеждало толкова важно преди десет века, вече е забравено. Империи се надигат, падат, а после нови империи се раждат от руините на старите, само, за да рухнат като предшествениците си.
Такъв беше животът на Обсидия откакто взе управлението на Безкрайните небеса. Но имаше едно събитие, което винаги вълнуваше нея и съветниците и́ – призоваването на нови чародейки.
Щом Обсидия усетеше как стихиите я зоват, се заключваше в залата и започваше да медитира. Там нимфите на огъня, водата, земята, въздуха и енергията, и́ казваха кои са новите им избраници. След това ала съзаклятничеше с всичката си мощ тези пет момичета да се срещнат и да използват магическите си сили по едно и също време, за да могат да се телепортират за първи път до безкрайните небеса. До церемонията по приемането на дълга, Обсидия бе единствената, на която стихиите и́ разрешаваха да вижда и комуникира с новите чародейки.
– Авала, Обсидия! – поздрави я Кескир, ниско същество с бял цвят на кожата и високи космати уши.
– Авала! – отвърна Обсидия с кимване и продължи по пътя си.
В момента новите чародейки – Корделия, Лили, София, Петра и Марни – бяха повикани от Катарина в залата на лотусите. На където се беше запътила и Обсидия.
След церемонията по приемането на дълга, Катарина винаги свикваше чародейките в залата на лотусите. Там им разказваше една и съща история.
През процеп във вратата, Обсидия видя новите чародейки – още в церемониалните си небесно сини роби – насядали около Катарина.
– В началото във Вселената царял хаос. – започна да разказва бившата чародейка. Все същата история. Колко пъти ли я беше разказвала? Не и́ ли писна? – Отнело време докато боговете подредили всички планети, звезди и форми на живот. Тъй като безсмъртните създания не се нуждаят от начин за отбелязване на времето, никой не може да каже с точност за колко време се наредила вселената – може да е отнело един земен ден или сто хиляди години. – Катарина се изхили. За служителите на Безкрайните небеса, времето беше нещо много смешно, защото за тях бе спряло в момента, в който започнеха служба.
След като завършили творението си, боговете се върнали обратно в тяхното измерение. Имали поставена забрана да не се месят в мунданските дела, можели само да ги наблюдават. Но една от по-младите богини, която наричали Елора, била родена след създаването и изгаряла от любопитство да види средното царство. Елора се измъкнала и слязла при смъртните. Озовала се на планета – в края на Вселената, наричали я Тиара, защото цялата била съставена от диамант.
Когато слязла на Тиара, Елора разбрала, че езикът и́ не можел да оформя думи, с които до сега разговаряла. Разбрала също, че нейното име не съществува на местния език. Отнело и́ години докато овладее тиарски. Преждевременно се опитвала да предаде божествения език на смъртните, но много от символите и звуците не съществували в това измерение. Днес, езикът е известен като небесното писмо.
Дотогава вече била известна като Елора, богинята на стихиите, защото владеела магията на петте елемента – земя, огън, въздух, вода и енергия. Това не било истинското и́ име. Жителите на Тиара я наричали така, защото на техния език означавало “божествена светлина”.
Същества от цялата вселена идвали на Тиара, за да видят магиите на богинята, а някои от тях започнали да се обучават при Елора. Така било основано първото училище по магии. Жителите на Тиара, които навремето приветствали богинята с отворени обятия, се обърнали срещу нея.
Тиарците започнали да роптаят срещу многобройните ученици на Елора. Страхували се, че скоро нямало да остане място на собствената им планета.
Богинята разбирала притесненията им, а и наистина не можела да смогне да обучава всички желаещи. Затова създала място, което съществувало извън времето и пространството, където да преподава на учениците си. Не било нужно да пътуват до Тиара – всеки ученик в училището по магия разполагал с ключ към измерението на Безкрайните Небеса. Елора вече не била сама, към нея се присъединили учители и мъдредци, които и́ помагали в обучението и я съветвали по смъртните дела.
Безкрайните небеса не били само училище по магии и бойни изкуства, били също и убежище. Вселената вече не била мирното място от началото на сътворението. Различните форми на живот започнали да воюват за земи, използвали магията, на която ги научила Елора, за да се нараняват и да превземат чужди планети.
Елора не можела да смогне да пази мира между всички, имала нужда от помощ.
– Избрах пет момичета, всяка повелителка на един елемент, които да ми служат в опазването на мира. – казала Елора на съветниците си по смъртните дела.
– На цялата вселена ли, господарке? – попитал един от съветниците.
– Не е ли малко наивно да очакваме пет момичета да защитават цялата вселена? – попитал друг.
Старейшините се усъмнили в преценката и́. Елора само се подсмихнала.
– Те няма да са просто момичета. Те ще са войни чародейки, обучени от Безкрайните Небеса, надарени със силата на самите стихии.
– Но няма по-могъщо същество от вас! – рекъл единият съветник, същество чиито раса и име били забравени от историята.
Пред очите на съвета, Елора извадила зрънце светлина от себе си.
– Давам частица от магията си на чародейките, които ще бранят световете на това измерение.
Една от най-добрите ученичките на Елора – Хетия – научила за плана на преподавателката си. Била обзета от ярост, че Елора не избрала нея. Затова се обърнала срещу богинята. Скоро убедила и смъртните да сторят същото. Хетия седяла послушно и слушала Елора, докато подготвяла преврат.
Никой не предвидил атаката на Хетия и тя разчитала точно на това. Защото наивната и добра Елора, не очаквала Хетия да извади меч срещу нея и да я прониже в гърдите. Магията на Елора принадлежала на божествения и́ произход, но след бягството от собственото си измерение, тялото и́ се подчинявало на човешката природа.
Есенцията на богинята се разпаднала на пет части, всяка от които паднала на различно кътче от вселената – Верида, Афара, Арион, Лира и Корин. Петте образували звезда, а в последствие в центъра на тази звезда се образувала нова планета наречена Земя.
След атаката на Хетия, от Безкрайните небеса не останало почти нищо, освен една невзрачна писарка на име Обсидия. Обсидия се сражавала смело с Хетия и тъй като двете били смъртни и само едната притежавала късче божествена енергия, Обсидия победила, но в накрая на битката загубила магическите си сили.
Обсидия продължила делото на учителката си – съставила нов съвет и есенциите на петте стихии избрали нови пет момичета, които да защитават измерението в името на Безкрайните небеса.
И така от три хилядолетия насам, мирът във вселената е поддържан от група момичета войни надарени със силата на петте стихии. Днес, в началото на ерата на Златния Дракон, Безкрайните небеса все още са под зоркия поглед на Обсидия.
Обсидия гледаше наивните лица на младите момичета.
– Обсидия, като нашата Обсидия? – попита Корделия.
Катарина кимна в отговор. Бившата чародейка все гледаше да и́ се подмазва.
Обсидия се усмихна се на себе си.
Глупава, глупава Катарина. Глупави наивници.
Нямаха никаква представа за истинската битка, която се бе провела преди еони.
Колко лесно бе да се промени историята, когато всички участници са мъртви. Колко удобно, че преди хилядолетия, Хетия бе убила всички по време на легендарната битка. Колко лесно бе за Хетия да промени името си и цялата история на Безкрайните небеса.
Светът никога нямаше да разбере Хетия. Историята я бе запомнила като най-тъмния час на Безкрайните небеса. Но Обсидия...Обсидия беше друга история. Обсидия трябваше просто да убие Хетия, като използва заклинание и промени външността си, и измисли историята за горката писарка, на която никой не обръщал внимание и която сам-самичка се изправила срещу чудовището. И така Обсидия се бе превърнала в най-голямото зло изправяло се срещу безкрайните небеса и в спасителка.
През вековете бе наблюдавала как различни твари се опитват да превземат вселената или магичните центрове. Глупаци. Всички до един.
Останала без магически сили, нямаше шанс срещу вселенския съд, нито срещу други алчни за власт твари. Но така или иначе, магически сили не и́ трябваха. Нужно бе само да поддържа образа на Обсидия – висшата жрица на Безкрайните небеса, да събира нови чародейки и чрез тях да елиминират всеки, който се опитваше да завземе вселената. Нейната вселена. Вселената, която управляваше от смъртта на Елора до сега.
Имаше само един-единствен проблем. Предсказанието за завръщането на Стихийната богиня. Но и за това бе помислила.
Обелискът от прозрачен космически кристал, който се намираше в центъра на Безкрайните небеса, складираше магията на бивши чародейки.
Във всеки момент от живота си, чародейките достигаха пълната си мощ. След това магията бавно започваше да отслабва. Затова Обсидия се бе покрижила винаги да ги освобождава от дълга, когато бяха в зенита си. Нямаха никаква представа, че когато предават силите си на обелиска, той не връщаше магията на стихиите, а я изсмукваше и складираше. Когато целият се изпълнеше, щеше да получи безкрайната мощ на всички чародейки досега.
Единственото, което се изискваше от Обсидия бе да чака. Още едно сборище на чародейки и обелискът щеше да се изпълни догоре с магия.
Какво бяха няколко човешки години, като бе чакала този миг от зората на времето?
