БРОДЕРИЯТА

от Люба Аладжем

             Мария трепна. Нанесе отново кредата. Когато работеше с дантела, първо започваше с рисунката. Реши и сега да постъпи така. Вълнуваше се, ножиците изгаряха ръцете и́. Пое си въздух и се зае с бродерията. Отне и́ цяла нощ.

             На сутринта се срещнаха под каменния мост. Тя нежно постави тъмнозеления плат в ръцете му. Разгъна го – лъвът решително блестеше, а златният надпис накара и двамата да потръпнат.

            – Свобода или смърт!  – каза и я прегърна задълго.

            – Пази се, Тодоре!

             Каблешков прибра знамето и тя разбра, че това е последния подарък, който му прави.