Четири-актовата структура е един от начините да се постигне добър баланс между редуването на действие и подготовката за него при създаването на сценарий. Този похват обаче може да се използва и при писането на различен тип истории. Четири-актовата структура е всъщност алтернатива на три-актовата, за която вече говорихме в статията ни Как да използвате Правилото на трите?
При нея имаме разделение на историята на четири основни части: начало, развитие на действието, очакване и развръзка. Нека разгледаме всеки от тях:
Целта на първото действие при четири-актовата структура е да разкрие историята. В него обичайно се представя главният герой и заобикалящия го свят. Преди да приключи действието, обикновено се вкарва случка, която изважда главния герой от зоната му на комфорт. Това може да е вътрешен конфликт или събитие, каращо го да предприеме нехарактерни за него действия. Първо действие завършва точно преди повратния момент.
Второто действие е времето, в което се появяват повече усложнения. Най-често това бива представено чрез спънки по пътя на реализирането на целта на героя. Във второ действие вече се добавя плътност на историята чрез различни подробности за това как се е стигнало до тук и какво крият участниците от останалите. Целта е да се подготви читателят, че предстои голям обрат.
Втората половина на историята започва с навлизането в третото действие от четири-актовата структура. В него главният герой се бори за своя идеал, но всичко изглежда обречено. До този момент читателят е видял всички страни на участниците - техните вътрешни и външни конфликти, дори отчаянието и безпомощността им. Апогеят на тази „тъмна“ част от историята идва към края на трето действие, а главните герои са достигнали до най-ниската си точка. Именно тук писателят или сценаристът следва да покаже, че идва краят и след него винаги предстои ново начало.
Последното действие е моментът на надеждата. По време на него героите намират нови сили и заедно се справят с непреодолимата ситуация. Историята завършва в четвъртото действие с кулминация. При нея главното лице може да победи, може и да бъде съкрушено от неуспех, но поуката винаги е видима и проблемът е намерил своето решение.
Най-добрият начин да включите четири-актовата структура в собственото си писане - независимо дали работите по сценарий, театрална пиеса или роман - е да разделите основните елементи на сюжета, който вече сте измислили, като всеки от тях разпределите в съответното действие. Помислете как ще представите света във вашата история, какъв ще е вътрешният конфликт на главните герои, как те ще изминават пътя към разрешаването му и накрая – как ще го преодолеят.
Хубаво е да направите това предварително, за да може, сядайки да пишете, структурата вече да е в главата ви. Това може да ви е от полза, ако сте от писателите, които имат непрекъснат поток на мисълта. Важно е да не се разсейвате от мисли за структурата на текста, докато разказвате историята си. Просто следвайте собствения си поток при написването на първата чернова и, ако видите отклонение в разпределението на действията, помислете за разместване и допълване на сюжета при втората чернова.
Вдъхновението е най-търсеният ресурс на един писател. Много от великите литературни творби са вдъхновени от неща, които на пръв поглед изглеждат твърде обикновени или пък странни. Представяме ви три от тях в новата ни статия
прочети ощеАко си начинаещ поет и се чудиш откъде да започнеш, предлагаме ти няколко съвета, които ще ти помогнат да поставиш началото. И не, не е нужно да си литературен гений, за да започнеш да пишеш стихове – трябва ти само вдъхновение в правилната посока, опит и търпение
прочети ощеРетроспекцията е добър начин да подчертаем промяната, развитието на определени герои или идеи, но и да въздействаме емоционално върху читателите. А как се изгражда контраст между минало и настояще и как ретроспективните моменти допринасят за уникалността на текста? Подготвихме няколко съвета, които ще ви помогнат да усвоите това изкуство.
прочети още