Нужно е началното изречение да има отличителен глас, гледна точка, елементарен сюжет и намек за характеризиране. До края на първия параграф читателят трябва да разбере каква е настройката и какъв е конфликтът, освен ако нямате конкретна причина да задържите тази информация.
Добър пример е началното изречение от сборника с разкази „Трудно е да се намери добър човек“ на Фланъри О’Конър: „Бабата не искаше да отиде във Флорида.“
Тук има основен сюжет - конфликт за едно пътуване. Има чувство за характеризиране - упорита или решителна възрастна жена. Веднага се сблъсквате с поредица от въпроси: "Защо бабата не иска да отиде във Флорида?", "Къде другаде е искала да отиде?", "Кой иска тя да отиде във Флорида?". Успешното началото подвига много въпроси и носи инерция.
Много писатели са научени, че колкото по-необичайна или екстремна е началната им линия, толкова по-вероятно е да „закачат” читателя. Но такива големи куки имат силата лесно да разочароват читателите, ако последващият разказ не отговаря на очакванията им.
Ако започнете да пишете в най-драматичния или напрегнат момент от историята си, няма накъде да я развиете, освен надолу. По същия начин, ако вашата кука е изключително странна или подвеждаща, може да ви е трудно да оправдаете изискванията на читателя. Майсторството е да използвате възможно най-малката кука, за да направите улов и след това умело да дърпате в обратна посока.
В съвременното кино филмите обикновено започват с кадър, фокусиращ отблизо обект. След това кадърът се разширява и ви дава панорамен изглед. Благодарение на този ефект това, което в началото изглежда като голо тяло, всъщност се оказва парче плод. Тази техника обаче рядко работи в прозата. Повечето читатели предпочитат да бъдат „заземени“ в контекста, да „видят“ цялата ситуация и след това да се фокусират върху детайлите. Затова първо „отворете“ историята и след това я „затворете“.
Един от най-честите капани в писането е да започнете история си с объркващо първо изречение или абзац. Този подход може да проработи, след като читателят вече е получил допълнителна информация. Проблемът е, че ако го объркате в началото, той рядко ще стигне по-далеч. Постарайте се началото да е достатъчно разбираемо и ясно за всеки, който за първи път се среща с историята ви.
Въпреки че не искате да объркате читателите си, може да им дадете пъзел, от който и разказвачът е озадачен. Това незабавно прави читател и разказвач партньори в престъплението. Започнете с въпрос без отговор, който може да обхване целия разказ или роман, както когато Дейвид Копърфийлд пита: „Дали аз ще се окажа героят на собствения си живот, или това място ще бъде заето от някой друг, тези страници трябва да покажат.“
Прегледайте отново началото, след като напишете цялата история. Понякога тя се развива толкова различно, че първите изречения, колкото и брилянтни да са, вече не се отнасят за разказа, който следва. Може да се наложи да ги пренапишете. Това не означава да премахвате първия си вариант изяло, запазете го за някоя бъдеща история.
На пръв поглед изглежда плашещо. „Ами ако нищо не измисля?“ или „Темата не ми е близка…“ – това са съвсем нормални реакции. И точно тук започва магията. Прочетете в нашата статия защо това е най-голямата ви възможност за велика история
прочети ощеИзмислянето на нови и запомнящи се герои може да бъде предизвикателство за всеки писател. Вместо да губите часове в търсене на перфектния персонаж, опитайте една забавна и ефективна техника – случайния генератор на герои! Прочетете как в новата ни статия
прочети ощеВ тази статия ще разгледаме някои от най-лошите препоръки, които всеки писател е чувал поне веднъж – и ще разберем защо, в правилния контекст, те могат да бъдат полезни.
прочети още