Магическият реализъм е литературен жанр, който съчетава фантастични елементи с реалистични детайли. Въпреки че концепцията може да звучи като нещо извън обикновеното, той се превърна във важен и влиятелен жанр в съвременната литература. Ето защо магическият реализъм е толкова вълнуващ и привлича вниманието на милиони читатели.

 

Каква е историята на магическия реализъм?

 

Терминът "magischer realismus" ("магически реализъм") е използван за първи път през 1925 г. от немския художествен критик Франц Рох в книгата му “След експресионизма: Магически реализъм". С този термин той подчертава колко магически, фантастични и странни могат да изглеждат нормалните предмети в реалния свят, когато се спрем и ги погледнем. 

 

Популярността на жанра нараства в Южна Америка, като Хорхе Луис Борхес е приет за първия магически реалист, заради сборника му с разкази “Всеобща история на позора”.

 

Интересно е, че "Метаморфоза" на Франц Кафка - роман с теми, които днешните критици биха определили като магически реализъм - е публикуван през 1915 г., т.е. десетилетие преди Рох да пише за магическия реализъм и много преди жанрът да се появи в латиноамериканската литература.

С какво се характеризира магическият реализъм?

 

Всички произведения от жанра на магическия реализъм са уникални по свой собствен начин, но имат някои общи черти, които ги правят толкова неустоими за аудиторията. Ето пет от основните му характеристики:

 

1. Реалистична обстановка

Всички романи, които са част от магическия реализъм, се отличават с реалистична обстановка в свят, който е познат на читателя.

 

2. Магически елементи

От говорещи предмети до мъртви герои и телепатия - всяка история от магическия реализъм съдържа фантастични елементи, които не се срещат в нашия свят. Те обаче са представени като нещо нормално в рамките на романа.

 

3. Мистикa

Авторите на магическия реализъм умишлено оставят магията в своите истории необяснена, за да я нормализират максимално и да затвърдят, че тя е част от ежедневието.

 

4. Критика

Писателите често използват магическия реализъм, за да облекат във форма своята критика към обществото, най-вече на политиката и елита. Популярността на жанра нараства в Латинска Америка именно заради икономическата потиснатост и експлоатацията на местните от западните държави.

 

5. Уникална структура на сюжета

Магическият реализъм не следва типично разпределение на повествованието с ясно начало и край като други литературни жанрове. Това прави четенето по-интензивно, тъй като читателят не знае как ще се развие сюжетът.

 

 

5 известни романа - емблеми на магическия реализъм

 

1. „Сто години самота" от Габриел Гарсия Маркес (1967.) - История за няколко поколения, в която се преплитат много светове, истории и фантастични елементи.
   
   
2. „Среднощни деца" от Салман Рушди (1981) - Роман за момче с телепатични способности, родено в полунощ в същия ден, в който Индия става независима държава.
   
   
3. „Къщата на духовете“ от Исабел Алиенде (1982) - Историята разказва за жена с паранормални способности и нейната връзка със света на духовете.
   
   
4. „Хроника на птицата с пружина" от Харуки Мураками (1994) - Роман за мъж, който търси изчезналата си котка, а накрая и изчезналата си съпруга, в свят, под улиците на Токио.
   
   
5. "Океанът в края на пътя" от Нийл Геймън (2013) - Разказва историята на мъж, който размишлява върху миналото си, след като се завръща в родния си град за погребение.

 

Магическият реализъм предоставя на читателите възможност да избягат от реалността и да се потопят в мистериозни и вълшебни светове, където всичко е възможно, но и в същото време да запазят връзката си с действителността. Тази комбинация превърна жанра в един от най-харесваните в съвременната литература.

 

Вижте още: Академия “Знание” набира разкази и стихотворения на тема “МАЙКА” за издаване на луксозен сборник