Трима легендарни редактори и техният принос към литературата

В света на литературата редакторите често остават в сянката на авторите, въпреки че тяхната роля е от съществено значение за оформянето на крайния вид на произведенията. 

 

Добрата редакция е изкуство. Не става дума само за граматически корекции или съкращаване на текст, а за диалог между автора и редактора – доверие, обмен на идеи и желание за създаване на нещо перфектно. Максуел Пъркинс често се е превръщал в приятел и наставник на писателите, с които работи. Гордън Лиш, макар и по-строг, е изиграл централна роля в оформянето на модерната американска проза. А Робърт Готлиб остава символ на дискретния, но изключително ефективен редактор, който работи зад кулисите, без да търси признание.

 

Техните истории са не просто любопитни факти за хора от издателския свят. Те са вдъхновение – за писатели, които търсят своя глас, и за редактори, които искат да помогнат на този глас да прозвучи ясно и силно.

 

Максуел Пъркинс: Откривателят на литературни гении

 

Максуел Пъркинс (1884–1947) е американски редактор, известен с откриването и подкрепата на автори като Ф. Скот Фицджералд, Ърнест Хемингуей и Томас Улф. След като завършва Харвардския университет през 1907 г., Пъркинс започва работа в издателство Charles Scribner's Sons през 1910 г. По това време издателството е фокусирано върху утвърдени автори като Джон Голсуърди и Хенри Джеймс. Въпреки това Пъркинс се стреми да въведе нови гласове в литературата.​

 

През 1919 г. той подписва договор с Ф. Скот Фицджералд, чийто роман "Отсам рая" (1920) става сензация и бележи началото на ново литературно поколение. Пъркинс продължава да работи с Фицджералд върху "Великият Гетсби" (1925), като му помага да направи значителни редакции, които допринасят за успеха на романа.​ След запознанството си с Фицджералд, Пъркинс среща Ърнест Хемингуей и става негов редактор.Пъркинс твърдо вярва в таланта му и подкрепя публикуването на "Сбогом на оръжията" (1929), което затвърждава репутацията на Хемингуей.​  

 

Работата на Пъркинс с Томас Улф е особено предизвикателна. Улф е известен с обемистите си ръкописи, а Пъркинс му помага да съкрати "Погледни към дома, ангеле" (1929) с около 90 000 думи, за да го направи по-четивен и стегнат. Тяхното сътрудничество продължава и при "За времето и реката" (1935), където Пъркинс отново играе ключова роля в оформянето на текста.​ 

 

Гордън Лиш: "Капитанът на фикцията" 

 

Гордън Лиш (роден през 1934 г.) е американски писател и редактор, известен с прякора си "Капитан Фикция". Той е признат за работата си с автори като Реймънд Карвър, Бари Хана, Ейми Хемпел, Рик Бас, Том Спанбауер и Ричард Форд. Лиш е известен със своя агресивен редакторски стил, често правейки значителни съкращения и промени в текстовете на авторите, с които работи.​ 

 

Най-известното му сътрудничество е с Реймънд Карвър. Лиш редактира много от разказите на Карвър, като ги прави по-стегнати и минималистични. Освен редакторската си дейност, Лиш е и писател, автор на няколко романа и сборници с разкази. Той също така преподава творческо писане и има значително влияние върху развитието на съвременната американска литература.​

 

Робърт Готлиб: Редакторът на бестселъри

 

Робърт Готлиб (роден през 1931 г.) е американски редактор, известен с работата си с автори като Джоузеф Хелър, Джон льо Каре, Тони Морисън и Джон Чийвър. Той започва кариерата си в издателство Simon & Schuster, където редактира "Параграф 22" на Джоузеф Хелър – сатиричен роман за Втората световна война, който става бестселър и културен феномен.​

 

След успеха си в Simon & Schuster, Готлиб става главен редактор на Knopf, където продължава да работи с изтъкнати автори. Той редактира творби на Джон льо Каре и подпомага кариерата на Тони Морисън, която по-късно печели Нобелова награда за литература.​

 

Готлиб е известен със своята дискретност и убеждението, че ролята на редактора е да остане невидим, позволявайки на автора да блесне. В интервю за The Paris Review той споделя, че редактирането е просто прилагане на здравия разум на добрия читател и че връзката на редактора с книгата трябва да бъде невидима. 

 

Когато четем велика книга, рядко се замисляме за процеса, който стои зад нея. Понякога онова, което прави едно произведение истински запомнящо се, е именно невидимата ръка на редактора – онзи, който вярва в историята още преди светът да я е прочел. Тези трима редактори не само са помогнали за раждането на литературни шедьоври – те са променили самото разбиране за ролята на редактора в творческия процес. Тяхната следа е отпечатана дълбоко във всяка страница.

 

Радостни сме, че в екипа на издателство Академия "Знание" имаме прекрасни редактори, като няма как да не отправим специални благодарности към Камелия Кондова, която е съдействала при издаването на много от ръкописите ни! Редакторите са златния прашец, който разпръсква магията на словото!