"Не се гаси туй, що не гасне" — за първата история, която още живее в теб

„Иде ли време, иде ли време,
в което ний пак ще се сберем…“

И.В.

 

Тези думи на Вазов са за събиране с друга тема – за род и народ. Но в тях може да се чуе и едно по-тихо послание – онова със себе си. С онова момче или момиче, което е написало първата си история. Спомняш ли си кога за пръв път подреди думи, които никой не те е карал да напишеш?
Кога създаде свят, който съществуваше само на белия лист?

 

Може би си бил на осем. Или на петнайсет. Написа я в стара тетрадка, в задната част на учебник, на гърба на кръстословицата на баба. Може би беше пълна с правописни грешки, с объркани времена и неясен финал. Но тази история беше твоята първа рожба. Родена не от задача, а от вътрешна нужда да се изразиш. Какво се случи с нея? Пазиш ли я още?

 

Първата история – началото на всичко

 

Вазов често казва, че човек трябва да пази пламъка на българското в себе си. Но има и друг пламък, който си струва да пазим – онзи, с който сме започнали да създаваме, още преди да знаем какво е стил, редакция и критика.

В първата история, която пишем, няма страх, няма правила и съвети. Има една ръка, която трепери, защото се осмелява, да разкаже историята на една принцеса с маратонки, рицар, който се страхува, и финал, в който „всички заживели щастливо“ – не защото трябва, а защото така го усещаш.

 

Съвети за връщане към източника

 

Първата история не може да бъде пренаписана или може? Обичайно първите ни текстове са пропити с енергия и идеи и им липсват умения. Ето няколко съвета как да приложим наученото:

 

• Напиши отново първата си история. Не я поправяй, не я пренаписвай с очите на възрастния. Просто ѝ позволи да бъде разказана отново – така, както я чувстваш днес, с инструментите, които притежаваш сега.
  
  
• Попитай себе си: Какво ме караше да пиша тогава? Какво ме тласна да спра? Кое е онова, което може да запали отново искрата?
  
  
• Използвай инструменти за саморефлексия. Картите „Ключът към себе си“ са точно това – 60 въпроса и утвърждения, които помагат да възстановиш вътрешния диалог и да си припомниш онези думи, които никой не може да ти подскаже, освен самия ти.
  
  
• Пиши не за читателя. А за гласа в теб. За това, което още гори. Или, както Вазов го казва: “Едната светлина е вячна — една във хаоса грамадни!”

 

Днес си автор. Или можеш да бъдеш.

 

Време е. Не да се върнеш назад, а да си спомниш защо започна. И ако в теб още живее желанието да споделиш своя глас – сега имаш възможност.

 

Националният конкурс „Вазов дебют“ е покана за първата ти книга. Не се търси подражание на Вазов, а същото, което и той е носил – истински, жив глас, който умее да бъде себе си.

• Изпрати ръкописа си от 1 юни до 15 август 
• Подходящ за поезия и проза
• Победителят ще види книгата си издадена

 

Повече информация за конкурса и изискванията ще намериш ТУК

 

Защото няма възраст за първата история. А когато тя е честна, лична и необходима – времето винаги е сега. Ако си забравил кога за последно си писал с тази смелост – време е да си го припомниш. А ако помниш – време е да напишеш следващата.