Краси Николова е финансист и писател от Русе.
Тя участва в в семинарите по творческо писане на Здравка Евтимова, Катерина Хапсали, Силвия Димитрова и др., организирани от Академия „Знание".
Нейни разкази са включени в сборник с разкази „Стъпки", излязъл в края на 2022 г.
Краси Димитрова печели второ място в конкурса „Дивото" - за наградата на „Дончо Цончев".
„От разказите ѝ лъха силата на притчата. Светът е едновременно див ненаситен звяр и невероятно красив елен, върху чиито чутовни рога се е отпуснало небето. А хората, ние, обърканите човешки същества, сме самотници и не осъзнаваме, че нашият ум, нашата представа за чест и красота решават дали майка ни, земята, е чудовище, или невероятно красива люлка на любовта.
Със звънливия си език, богат като водите на чистата река, прозата на Краси Николова крие изненади след всяко изречение, привлича ни, нея следваме от извора на реката до чистото езеро на хуманизма, където ще ни заведе талантът на тази авторка."
"Нощите ми бяха дълги и тягостни. За да не пропилея това време, мокрех лицето си с лед и често плачех, защото това подмладяваше кожата ми и ме държеше будна. Изучавах листата на растенията, прелиствайки енциклопедиите. Четях синонимичния речник, за да мога по-образно да описвам мислите си и по-добре да чувам себе си. Но истински ми харесваше само снегът. Ослепително непорочен и деликатно спускащ небето на земята. Само той можеше срамежливо да застеле човешкото безсърдечие. Най-нещастният ден в моя живот е онзи август, когато фелдшерката е отрязала пъпната ми връв. Кръстила ме Августа, божествена, величествена. Кога е започнало разтопяването на стоманата не помня. Знаел ли е някой какво ще се получи: свещник, вилица, нож, детайл на самолет, който прелита над държави и континенти и един ден ще се разбие и превърне в купчина ръждива пепел. Или брошка на ревера на някоя богата дама. След тъмния тунел достигнах стържещата светлина на неоновите лампи. Миришеше на формалин, на студени бели чаршафи, лъснат до блясък опърпан балатум. Поставили ме на голата гръд на майка ми и аз съм притиснала глава към нея. И виждах… Не, по-точно чувах. Чувах нейното мълчание. Отраснах в тишина. Когато питах: „Мамо, ние защо не си говорим?“, майка ми неизменно отговаряше:
– Стъпвам с босите си крака върху острието на бръснача. Той разрязва ходилата ми. Залитам. Ту наляво, ту надясно, те кървят, болят, а аз трябва отново да ги събера и да продължа. Уча се да балансирам… Това е единственото, което трябва да знаеш.
Първият ми детски спомен е със Седефчо, съседското момче. С ръждясали железа копаем кладенец на село, пред къщата на баба. Ровим в спечената жълта глина, а тя ми се присмива: „Налей, налей вода, земята, жадната ще я глътне.“ По едно време Седефчо се скри някъде и като се върна каза:
– Аз сам ще си направя кладенец. – Отмести се настрани и настървено задълба почвата с остър нож. Напредваше бързо. По лицето ми лазеше кървава пот. От яд, от яд, че ме остави сама да се боря с твърдата гръд. Извади от джоба си нещо лъскаво. Цилиндър някакъв. Вгради го в своя си кладенец да не бяга водата. А моята пропадаше, изтичаше. Как да излъжеш потока. В устата ми горчеше. От загубата. Почувствах се измамена, предадена. А той пърхаше около своята дупка и благородно рече:
– Вземи, подарявам ти моя нож. За спомен. – Тогава не се замислих, но по-късно разбрах, че го е откраднал от вкъщи. Това беше първият ми нож.
Има хора, които живеят бързо. Раждат се, изкарват пари, стават известни, после всичко загубват, пак печелят и така до безкрай. А за мен бе утешението, че всичко ми предстои. Някога… Там... Струваше ми се, че живея на някаква бавна планета. Предпочитах да си стоя в къщи, сред книгите с кожени калъфи, на които заприличах. Обичах да препрочитам Стефан Цвайг. Особено „Писмото на една непозната“. Или „Парижко приключение“ на Мопасан. Помните ли го? И желанието ми за развлечения и пагубни наслаждения се забиваше като нож в сърцето ми..."
Разкази от Краси Николова, поместени в сборника "Стъпки", може да намерите тук:
Lexicon :: Стъпки 2022. Сборник с разкази от курс по творческо писане на Здравка Евтимова - 2022 г.
