Ирена Стоянова е финансист и писател.
Тя е участвала в мастър класовете по творческо писане при Здравка Евтимова, Катерина Хапсали, Марин Трошанов, Камелия Кондова, Маргарита Петкова, Ваня Щерева, акад.Владимир Зарев, Калин Терзийски и др., организирани от Академия „Знание".
Активно работи по пиеса, в Академия „Знание", в класа по драматургично писане при световно признатият писател, драматург, сценарист и режисьор Йордан Славейков.
Тя е автор на разкази, включени в двата сборника „Стъпки".
„Понякога любовта е единственият скулптор, който е в състояние да забележи красотата в живота, да извае от съвсем обикновен делничен характер човек, без когото за нас съществуването на вселената не би имало никакъв смисъл. Малцина белетристи са способни да разговарят с този невероятен скулптор - любовта, като приятели, като съученици, които са седели на един чин. Именно такава белетристка е Ирена Стоянова. Силата на думите, които подарява, е другото име на обичта към живота - към любимия, домашния любимец, старата приятелка".
"Стояха на най-високата скала. Надолу в пропастта синееха водите на планинското езеро. Бяха сплели ръцете си, а в очите им, заслепени от първите лъчи на изгряващото слънце, напираха сълзи. Кръв попиваше в бялото на дрехите им. Топлият напорист вятър се опитваше да изсуши мокротата им. Чуваха се стъпките на приближаващите преследвачи. Те знаеха, че бягството им е към своя край. Прималели, телата им се сгушиха едно в друго. Леко подскочиха и потънаха в
Звукът на звънеца проехтя в главата ми. Скочих, все още в съня си, и с несигурни стъпки се отправих към входната врата. Минах покрай огледалото и погледът ми попадна на непозната жена. Казах си, че това трябва да съм аз.
Той използва моментната ми неадекватност и влетя в антрето.
– Защо си дошъл? – изумена попитах.
– Аз съм си у дома! – тросна се – същинско дете.
– Това е моят дом – настоях. Аз плащам и ипотеката, и сметките, и...
– Ти си го присвои! – гневно изсъска. - Я, колко неща направих за него! Дограмата аз я сложих, купих хладилник,
пералня... Удобно ли ти е в леглото без мен? Покани ли вече приятелче в него? Мачкахте ли чаршафите, които аз съм платил?
Изблъска ме и влезе в спалнята. Очите му шареха неспокойно, търсеше улики. Наблюдавах го с отвращение – как съм могла да живея с такъв човек цели пет години! Беше изчезнал след развода, а сега сновеше навсякъде – безжалостен, погълнат от огъня на отмъщението, и ми беше най-чуждият от всички хора на света. Стоях боса, с разрошена коса и гледах как кръстосва стаите, докато събира всичко, което смяташе за свое. Нека вземе каквото поиска, но само да се махне от дома ми и от сърцето ми...
Единствено исках да си отиде – завинаги!
Тръгна си.
Заключих вратата.
И тогава заплаках за първи път, откакто го видях да целува другата – жената на приятеля си.
Плачех не за него, не за проваления си брак, а от завист.
Завиждах на влюбените..."
Разкази от Ирена Стоянова, поместени в сборника "Стъпки", може да намерите тук:
Lexicon :: Стъпки 2022. Сборник с разкази от курс по творческо писане на Здравка Евтимова - 2022 г.
