Галина Димитрова

Галина Димитрова е юрист и писател, автор на книгата „Змейова песен".

 

Участва в мастър класовете по творческо писане при Здравка Евтимова, акад. Владимир Зарев, Катерина Хапсали, Камелия Кондова, Силвия Димитрова, Калин Терзийски, Ваня Щерева, Марин Трошанов, организирани от Академия „Знание".

 

В края на 2022 г. се включва в сборника „Стъпки" 2. Нейни разкази участват в обиколките из страната на „Пощенска кутия за приказки". 

 

Активно работи по пиеса, в Академия „Знание", в класа по драматургично писане при световно признатият писател, драматург, сценарист и режисьор Йордан Славейков.

 

Здравка Евтимова за Галина Димитрова:

 

Понякога един разказ може да подари по-траен пристан на поезията, отколкото няколко стихосбирки. Достатъчно е авторът да оставя в разказите си живот - повеждал го в тъжни посоки, към острови на надеждата, в пропасти на отчаянието. Но в думите на авторката е покълнала доброта, надежда, обич. 

 

Галина Димитрова е подарила поезия на своите разкази, утеха за онези, които никога през живота си не са вярвали в някого / "59-ият час"/. Понякога от разказите ѝ блика хумор, често прерастващ в зъбата сатира, но отново в  сърцето на авторката, в мислите ѝ  е човекът, останал сам, без подкрепа, без химна на банкнотите в джоба- и тъкмо тези образи остават в мислите и болките ни".

 

Из „Дигиталният Левски"
от Галина Димитрова

 


"Дотегна ми София. Дотегна ми шумният град, мръсотията, ламариненото стадо коли, запушило улиците като тромб
артерия. Кестените, цъфнали в суматохата*, са слаба утеха, когато зад къщите цъфтят септични ями и лиричният ритъм на булеварда е угаснал в писък на клаксони. Мечтата, с която се бях качил на влака преди петнайсет години, се стопи, посивя, олющи се като панелка и остана да ми се хили беззъбото огледалото.
Затова тази сутрин вместо нея пръв се захилих аз. Метнах ключовете в алчните ръце на хазайката, взех на две крачки
стълбището, пропито от мирис на котки и кисело зеле и почти в движение скочих във влака.
Отивах си вкъщи. В Левски.

 

Когато в университета кажех откъде съм, колегите софиянци се надпреварваха с научнопопулярно любопитство да
ме питат: „Това град ли е... имате ли там блокове... а градски транспорт... а вътрешни тоалетни?“
Имаме, представете си! Е, вярно, нямаме кино, нито денонощна аптека и градският стига само до гробищата. И все пак,
това не дава право на никой от „Люлин“ и „Надежда“ да ме оглежда сякаш съм паднал на паветата от някой бананов клон.
Защото бананови палми в Левски няма. Има..."

 

Разкази от Галина Димитрова, поместени в сборника "Стъпки", може да намерите тук:

Lexicon :: Стъпки 2022. Сборник с разкази от курс по творческо писане на Здравка Евтимова - 2022 г.