Вероника Иванова

Вероника Иванова е психолог и писател. Нейни разкази са включени в „Стъпки" 2 - сборник с разкази от семинарите по творческо писане със Здравка Евтимова към Академия „Знание", издаден 2022 г. от „Лексикон - платформата за българска литература"

 

Вероника Иванова активно участва в национални и международни конкурси за поезия и проза и печели награди.

 

Здравка Евтимова за Вероника Иванова:

 

Героини, които превръщат любовта в болест или може би болестта в любов, разкази с неочакван край, в духа на Роалд Дал, в които думите ни водят към развръзка, която едва ли сме очаквали. Понякога краят в разказите на Вероника Иванова изпълва духовния ни строй с лекота и ведър поглед, усмивка /Аферата"/, друг път ни оставя в пространство, изпълнено с печал /Бягство"/, понякога ни обзема панически страх /Чайка"/. 

 

Във всички случаи попадаме на силни белетристични находки. Уверена съм, че Вероника Иванова ще създава разкази, повести, романи, които ще бъдат необходими на българите, независимо в коя държава на света живеят и отглеждат децата си. Понякога простички наглед сентенции придобиват стряскаща дълбочина, предизвикана от плътното увеличаващо  майсторство на творбите."

 

Ето един от разказите ѝ, включен в сборника „Стъпки":

 

„Бягство"
от
Вероника Иванова

 

"Когато ти оставих бележката до възглавницата, усещах, че всяка дума се забива като нокът в отворена рана, но нямах друг избор. Ако се бях забавила само още една минутка, ако се беше събудил, ако дори се бях приближила отново, за да усетя аромата ти, нямаше да мога да си тръгна. Сега вече съм във влаковото купе, бягам през девет земи в десета. Усещам, че гърбът ми е мокър, макар че е късна есен и след малко ще започна да зъзна. Не зная какво съм сега, коя съм, защо съм. Да кажа, че те обичам, би било твърде слабо, твърде клиширано.

 

Интересно как думите имат свойството, да правят чувството прозаично, всекидневно и обикновено. Най-съкровеното се нуждае от нещо по-фино, по-деликатно, може би мелодия или аромат от кожата ти, който още усещам по себе си. Отивам си завинаги. В главата ми мислите се блъскат като кошер пчели под заплахата от меча лапа, която с един удар може да разруши всичко. Най ме плаши не чувството за вина, а напротив – едно усещане за празнота и свобода, все едно съм била много болна и за пръв път излизам на слънчевата улица. Няма да се оправдавам, моето бягство е като рефлекс на давещ се човек, ако бях останала само още минути, щях да се разпадна на много малки парчета като онова огледало от приказката на Андерсен...

 

Сутринта сестрите в отделението по детска хематология, възмутено обсъждаха поведението на майката на починалото тази нощ дете. Тя беше написала с разтреперан почерк молитва до Богородица, оставена до възглавницата на неизлечимо болния ѝ син. Миг преди да избяга от там."

 

Награди на Вероника Иванова:

 
  • Първа награда за поезия, международен конкурс „Небесни меридиани 2022”
  • Награда от международния конкурс на името на Анна Ахматова 2022
  • Трето място в категория проза за есето „Една тъмнокоса непозната”
  • Награда от фондация Еритмей за разказ на християнска тематика (2022) за есе от Съюза на българските писатели в конкурса „Ний всички сме деца на майката земя” (2022)
  • Втора награда за разказ в конкурс организиран от Община Котел „Животът е сцена” (2022)
  • Отличие в конкурс за текст към снимка в шестото издание на „Снимките говорят” (2022)
  • Отличие от конкурс за детска поезия „Истинските неща” на издателство „Многоточие”
  • Отличие от конкурс за сонет-песен на името на Лъчезар Станчев 2022г ., в конкурс за разказ „ Дивото 2022”.
 
 
Разкази от Вероника Иванова, поместени в сборника "Стъпки", може да намерите тук: