Марина Кирова - Борисова

Марина Кирова-Борисова е медиен експерт и писател.

 

Тя участва в семинарите по творческо писане при Здравка Евтимова, Катерина Хапсали, Силвия Димитрова и др., организирани от Академия „Знание".

 

През 2022 г. нейни разкази са поместени в сборника Стъпки". 

 

Здравка Евтимова за Марина Кирова-Борисова: 

 

Особена проза, напрегната, болезнена, всеки абзац е миниатюрен вулкан, от който изригва отрова - несвястно пиянство, лудост, болка. Но колкото и странно, колкото и необяснимо, доброто, човечността не са заличени от света. Доброто в разказите на Марина е като онова семенце на растението лотос - то може да устои на адска суша, студ, слани. Тогава човек би могъл да го сбърка с камъче. Това малко семенце може да издържи хиляда години, но когато падне първият топъл дъжд и дойде южният вятър, семенцето пробива земята и вдига своето зелено знаме на живота / разказите Танго с него", Най-добрата ми приятелка"/. Прозата на тази белетристка наистина е семенце от лотос".

 

„Най-добрата приятелка"
от Марина Кирова-Борисова

 


Галя е най-добрата ми приятелка. Май бяхме на 3-4 години, когато някой ни запозна пред блока и станахме неразделни. През деня ѝ помагах да пече чушки на балкона. С онзи чушкопек с едно гнездо, дето печеш по цял ден и кварталът ухае на вкусно. После си правехме набързо обяд – яйца или сандвич. Учехме се да режем филии хляб, които странно, но винаги изглеждаха измъчени с трион и го докарвахме с форма на чудноват трапец, а не овал. А след това се събирахме с другите деца и играехме на ластик, на ръбче или просто обикаляхме квартала и си го[1]ворихме с часове. Галя тръгна на айкидо. И се влюби... вече забелязвахме момчетата, а този беше направо хубав. Чернокос, с дълбоки черни очи и мускулесто тяло. Печелеше медал след медал, а с тях – и сърцето на моята приятелка. Един ден тя направи парти за рождения си ден, покани и всички от айкидото. Отидох с мисълта, че най-после ще го видя този младеж, който открадна сърцето на приятелката ми. Какво пък толкова може да му е специалното... Помня, че влязох в стаята и потънах в едни черни очи. Може и да е имало и други хора, не помня. Помня обаче, че и тези очи потънаха в мен... За миг или за цяла вечност... Помня и че танцувах с него. А на следващия ден помня очите на Галя и болката в тях... Галя е най-добрата ми приятелка, избрах нея. Но не забравих него. Всъщност мислех си за него през следващите няколко години... Тайно. С онзи тийнейджърски плам. Вече бяхме студенти, когато Галя отново направи парти за рождения си ден. И той отново беше там. И този път пак потънах в едни черни очи. Тъмни като нощта, дълбоки като бездна и опасни като вулкан. И пак танцувахме... Но този път на следващия ден се видях с него, а не с Галя. И на последващия, и на по-по-следващия. И исках да го виждам още много, много, много дни. Видях Галя след седмица. Очите ѝ отново бяха пълни с болка.

– Галя, но ти го харесваше преди сто години, а не си го виждала от поне пет години, защо ме гледаш така? – попитах аз.

 – Не очаквах това от теб. Ти знаеш, колко го харесвах – каза само Галя и си тръгна.

Галя е най-добрата ми приятелка. Галя беше най-добрата ми приятелка. Не съм я виждала вече двайсет години. Него – също. Голямата ми дъщеря се казва Галя. Като най-добрата ми приятелка."

 

Разкази от Марина Кирова - Борисова, поместени в сборника "Стъпки", може да намерите тук:

Lexicon :: Стъпки 2022. Сборник с разкази от курс по творческо писане на Здравка Евтимова - 2022 г.