Сияна Янева

Сияна Янева е финансист, поет и писател от Варна.

 

Тя участва в семинарите на Здравка Евтимова, Катерина Хапсали, Камелия Кондова, акад. Владимир Зарев и други, към Академия „Знание".

 

През 2021 г.Сияна Янева, подкрепена от издателство „Стено", издава своята първа самостоятелна стихосбирка „Сезони за обичане" с редактор Камелия Кондова.

 

Нейни разкази са поместени във втория сборник „Стъпки", издаден 2022 г.

 

Активно работи по пиеса, в Академия „Знание", в класа по драматургично писане при световно признатият писател, драматург, сценарист и режисьор Йордан Славейков.

 

Здравка Евтимова за Сияна Янева:

 

Смелите, ударни сравнения, неочакваните обрати в прозата ѝ  създават особена атмосфера. Зад уж добродушната усмивка на думите е скрит кинжал, който пробожда заспалите съвести, кухите усмивки, заучените, красиво звучащи и лишени от тежест фрази. Удивително е умението на авторката да си служи с намека, полутоновете, недоизказаността - а това се оказва най-удачният подход към истината. 

 

Интересното е, че всеки читател открива сам за себе си различни нюанси на случката, не престава да търси справедливост, да се взира - а това е белег на майсторство. Съпруг, ударил жена си с бутилка по челото. Момче, стадащо от тежко заболяване на кръвта, научава, че любовта не може да се присажда - както се случва с младите дръвчета. За любовта е нужно добро сърце. Прозата на Сияна Янева се чувства уютно в сънищата и мечтите на нейните герои, откъдето започва пътеката към щастието".

 

Из „По острието на кошмара"
от Сияна Янева

 

"...По стълбите над тях се чу тътрене на чехли и грубо мъжко подсмърчане. Домакинята потъна в апартамента за чаша вода, а мъжът влезе след нея и тихо затвори външната врата. С няколко уверени крачки, съвсем като у дома си, той стигна до мивката. Притисна жената с тялото си и издърпа пълната с вода стъклена чаша от ръката ѝ.

 

– Жаден съм, да не губим време – прошепна го тихо, докосвайки я с устни по тила. Ръцете му обвиха талията на роклята, прегърнаха я и я притиснаха още по-силно. Кожата по деколтето ѝ настръхна. Усети как ноздрите ѝ се разширяват, как се задъхва от копнеж. Жаждата беше заразила и нея и тя преглътна с пресъхнало гърло.

 

– Не тук! – успя да изхрипти Доротея. – Моля те, не тук! Бяха в просторно светло помещение, отворено към коридора, в което се намираха кухнята, трапезарията и дневната. Цялото пространство се виждаше още от пътната врата. В галерията на дома ѝ и този мъж до нея Доротея се чувстваше уязвима. Те никога не си позволяваха да бъдат видими. Бяха прилепи. Криеха се от светлината, от погледите на хората, дори от самите себе си. Почувства се несигурна, но усещането за риск по необясним начин разпалваше още повече желанието ѝ. Хвана го за ръката и го поведе към детската стая. Прекосиха помещението мълчешком. Едрото тяло на мъжа я следваше плътно. Докосваше я небрежно и поддържаше кипенето на кръвта ѝ. Тя влезе в стаята на момчетата. Придърпа спътника си, затвори вратата и се облегна на нея. – Защо си тук? Нали... – не успя да продължи. Той се нахвърли хищнически върху устните ѝ и я захапа. Никога не си говореха, преди да утолят глада си един към друг. Всеки беше готов да разкъса другия, да го разпарчетоса и да си свие парче от него. Нямаше нужда от думи, от уговорки, от фалшиви игрички, от кокетничене. Общуването им беше просто, ясно и честно. Никой не се интересуваше от това какво ще си помисли другият. Бяха алчни и ненаситни. Изпиваха се с очи, с устни, длани. Омагьосваха се от ароматите си, от ласките си, от несъзнателните звуци, които издаваха. Спираха времето! Взривяваха се! Разпадаха се на клетки! Събираха се на малки локви! Изгряваха един за друг, пъстри като дъги. Гледаха се и не се виждаха. Всеки беше сам с неговото си природно бедствие. След земетресението следваше потоп. След потопа дишаха учестено и бавно възвръщаха разума си. Бавно започваха да чуват извън собствените си сърца. Завесата на умопомрачение се вдигаше и се появяваха изгреви. Очите им засияваха. Лицата им се изкривяваха в глуповати усмивки. Ръцете им се вплитаха като корени на дървета, оголени от буря. Светът се връщаше. Часовниците отново тръгваха. Водата в телата им бавно изстиваше. В такива моменти Доротея се сгушваше в него и попиваше аромата на парфюма му. Бягство, ползваше от години един и същ парфюм…"

 

Разкази от Сияна Янева, поместени в сборника "Стъпки", може да намерите тук:

Lexicon :: Стъпки 2022. Сборник с разкази от курс по творческо писане на Здравка Евтимова - 2022 г.