Стоилка Арсова

Стоилка Арсова е банкер и писател. Нейният творчески псевдоним е Стоилка Димитрова.

 

Тя участва в семинарите по творческо писане при Здравка Евтимова, Катерина Хапсали, Марин Трошанов, Ваня Щерева и др., организирани от Академия „Знание".

 

Активно работи по пиеса, в Академия „Знание", в класа по драматургично писане при световно признатият писател, драматург, сценарист и режисьор Йордан Славейков.

 

Здравка Евтимова за Стоилка Арсова:

 

Умението да се слееш с легендата, да се превърнеш в усещане за радост и красота, да накараш четящия да почувства, че единственото, което е важно за хората, са не техните различия, произтичащи от религиозната им принадлежност, а копнежът им към обич и щастие - това ни подаряват разказите на Стоилка Арсова. С финес и такт тази авторка прониква в най-ревниво пазената тайна на всяко човешко същество - любовта. 

 

Любовта е най-неуловимата и същевременно най-щедрата стихия, създадена от човечеството, за да увековечи неговото безсмъртие, неговата неувяхваща младост. Стоилка Арсова притежава странно сетиво, което долавя различните нюанси на радостта, неуморимата ѝ фантазия я открива там, където другите биха я отминали. И над всичко, над любовта, над радостта и легендите, се извисява образът на родината, на България, която е най-красивото място на света за всяко българско сърце. "

 

Из „Пълнени чушки за Бъдни вечер“
Стоилка Арсова

 

Около бъдника в стаята витаеше едно тягостно усещане. Тази Бъдни вечер щеше да бъде по-особена от другите, защото Дафинка щеше да събере голямото си семейството за последен път. До последния ѝ земен дъх я деляха няколко часа. После можеше да си отиде спокойна на оня свят, където от дълго време я чакаха съпругът ѝ Тодор, майка ѝ Милица и свекърва ѝ Колка. Младата снаха приготвяше нещо в кухнята, когато чу свекърва си да казва тихо на дъщеря си.

 

– Жано, дай ми една пълнена чушка да си хапнем.

 

– Ето, майко, вземи – рече с приглушен дрезгав глас дъщерята. Докато гледаше майката и дъщерята през леко отворената врата на стаята, младата жена си спомни как преди години, свекърва ѝ я беше научила да прави точно тези пълнени чушки. Отначало, като снаха от различно поколение, младата жена не приемаше съветите на свекърва си, та тя ѝ викаше често ядосано: – Снао, ти не си расла у дома, расла си у горо. Снахата, често напук на свекърва си, вадеше готварските книги и започваше да чете и изпълнява рецептата за пълнени чушки, като измерваше внимателно продуктите по указания там начин. Изведнъж свекървата, загубила търпение, я буташе грубо настрани и взимаше продуктите от ръцете ѝ:

 

– Снао, гледай ме как готвим и земи мани тия книги. У тех мерките са неверни. Друго си е да готвиш на око. Така усещаш манджата и тя става вкусна – казваше възрастната жена припряно, с глас, който не търпеше отказ, – ето, гледай сега, за пълнените чушки задушаваш първо лука и морковите, после сипваш оливие, посоляваш и слагаш ориза. Бъркаш го, да не се сгньете. Сложи му после подправки, чесънче и почваш да ги пълниш като поизстине, – казваше свекървата, пълнейки с пръсти ориза в чушката. – И гледай много да не ги препълниш. После взимаше старата тава, спомен от нейната свекърва, и почваше да реди вече напълнените чушки внимателно една срещу друга. След като тавата беше вече във фурната, сядаше на червеното канапе в кухнята и довършваше своята закуска, силно разредено кафе, варено в джезве, и бял хляб, като поглеждаше подозрително снахата, която явно нищо не знаеше, а и не я слушаше.

 

– Снао, нали знаеш снаха и свекърва ги нема на снимка. И аз с моята свекърва Колка що-годе се разбирахме, като ние с тебе. Много манджи съм научила от нея, ще те науча и тебе да ги правиш като хората. Например ми направи впечатление, как грешно правиш моружняк* . Ще ти се смеят в наше село, ако отидеш.

 

– Майко, ама баба ме учи как да го правя – продължаваше да спори младата жена, като искаше да докаже, че рецептата на баба ѝ е по-добрата.

 

– Така, както баба ти ти е показала, ние на село забъркваме за прасетата. Гледай сега и се учи. Сипваш царевичното брашно със сол в топла вода на печката и като закипи водата, започваш бавно и непрекъснато да бъркаш с точилка. Непременно да е дървена точилката, иначе нема да ти се получи – казваше наставнически старата жена, като сипваше сместа в голямата стара тава и я слагаше тържествено в печката…“

 

Разкази от Стоилка Арсова, поместени в сборника "Стъпки", може да намерите тук:

Lexicon :: Стъпки 2022. Сборник с разкази от курс по творческо писане на Здравка Евтимова - 2022 г.