Росица Каркальова

Росица Каркальова е психотерапевт, художник и писател. Тя е от първите курсисти на Академия „Знание". Участва в модулите на Здравка Евтимова, Катерина Хапсали, Силвия Димитрова, Камелия Кондова и др.

 

Нейни разкази са включени в първия сборник „Стъпки", излязъл 2021 г.

 

През 2022 г. излиза нейната самостоятелна стихосбирка „Тъгата - домашен любимец", която е с благотворителна кауза.

 

Здравка Евтимова за Росица Каркальова:

 

Тънък психологизъм, умението да улавя и пресъздава дълбочината на мисълта и отражението ѝ върху духовния строй на другия, непознатия, е отчетливо изпъкваща характерна особеност в разказите на Росица Каркальова".

 

Из „Неочаквана среща"
от Росица Каркальова

 


"Бях на седемнайсет. Това ми се случваше за първи път. По цял ден не можех да си намеря място от новото и непознато, за мен, чувство. Изведнъж животът ми придоби друг смисъл. В този ден времето беше мрачно, но на мен всичко ми изглеждаше по-красиво и по-загадъчно отпреди. Небето беше ниско и  натежало от надвисналите облаци, а аз усещах, че слънцето ще се покаже всеки миг. Вървях бавно по павираната улица без дори знам накъде отивам. Вглеждах се в лицата на минувачите и те ми се струваха по-приветливи и мили. Дали защото душата ми бе сгряна от любовта, или в този ден, навън бяха излезли само добрите хора? Замислих се, че явно те не са такива каквито изглеждат, а по-скоро такива, каквито ги виждаме. „Горките черногледци - те просто са едни нещастници.“- полугласно си казах и крачейки безгрижно неочаквано се озовах пред магазина на леля ми. Реших да се отбия за малко. 

 

Той беше неголям, но много изискан бутик за дамски дрехи. Обичах да ходя там, за да разглеждам красивите облекла и най-вече да наблюдавам жените, които го посещаваха. Някои от тях бяха елегантни и красиви, а други изглеждаха твърде семпло. С течение на времето установих , че това бе само на пръв поглед. Всички влизаха за малко, за да видят новата стока, и в крайна сметка прекарваха в него часове наред. С посивели от ежедневието лица, те плахо прекрачваха прага му, а после, когато обличаха красивите тоалети, придобиваха съвършено различен вид. Тази промяна беше най-видима у по-обикновените жени. В началото, с почти свенливо изражение, те се оглеждаха в огледалата, и с всеки изминал миг ставаха все по-открити, и по-женствени. Може би важна роля за това играеха продавачките, които леля ми неслучайно беше подбрала. Те бяха изящни млади същества, облечени в стила на бутика. С рокли, в свежи пастелни тонове, грациозно обикаляха около клиентките и не спираха да ги обсипват с комплименти. Бях учудена как успяваха да намерят толкова различни начини, за да им кажат, че изглеждат добре. Може би, защото това беше един от редките случаи, в които едни жени трябваше да изразят харесването си към други. А всъщност кой можеше най-добре да знае какво обичат жените, освен самите те. Дали от комплиментите или от елегантните тоалети, клиентките като пролетни срамежливи теменуги, просто разцъфтяваха пред огледалата. В същото време, от непринудената атмосфера и от факта, че не се притесняваха да бъдат малко по-разголени от обичайното, те ставаха все по-освободени в разговорите по между си. Обичах тези техни откровения, които обикновено никой не можеше да чуе другаде, освен в женските съблекални. Ако можеха мъжете им само за миг да ги видят и чуят, сигурно щяха да ги обикнат още повече..."