Царина Борисова се определя като творец и активен ученик на живота.
Участвала е в модул по творческо писане с Ариадна и модул по драматургично писане с Йордан Славейков.
"Късни са часовете, нощта е дълга и в съзнанието ми е силно чувство. Понякога това ми пречи да спя и сърцето ми бавно пълзи. Това е фино видение и блаженство, демонска похот, целувка на ангел. Клепачите ми са затворени, но все пак виждам звездите, две лешникови очи, две златни решетки. Една усмивка ме разтапя отвътре и това чувство вече не искам да крия, защото тези мисли в мен, които тихо кипят, са само за един човек и това си ти..."