"Столетник не се сaди навсякъде, това е растение с мисия." – разказваше дядо ѝ. Посадили ги, за да демонстрират нечувания растеж на града. Така и не се задържали – климатът бил твърде суров. Славата му обаче бързо се разнесла и сега всяка уважаваща се къща в Банкя, имаше столетник - отгледан с внимание и на топло през зимата.
Бистра Агаве, гордата собственичка на резиденцията, гледаше ослепителната зеленина пред себе си, а ледени тръпки сковаваха мислите ѝ. Беше бременна за пореден път, но като столетникът пред Царската баня, и тя не можеше да задържи плода - четири спонтанни аборта, толкова изплакани сълзи. Всяко вълнение беше пагубно, едвам сдържаше емоциите си.
"Още два месеца. А когато детето проплаче, тогава и аз …от радост." – мислеше Агаве.
Срещна го случайно, но го разпозна веднага – Карл беше австрийски възпитаник от стар архитектурен род. Нямаше сграда, която да устои на въображението му. Бързо бледата скица, придобиваше триизмерност след трескаво чертане и тракане на строителна техника. Беше дошъл в града да проучи труда на дядо си Хохердер, но в пищните форми на монументалната сграда, Карл не само откри семейна история, а създаде своя.
Гледаше я, седнала до фонтана – Бистра, като водата в банята, имаше царска осанка. Величествена, напомняща статуя на богинята Хигия – сега бе по-красива от всякога.
Ожениха се набързо, но никой нямаше съмнение, че са родени един за друг – архитект и неговата муза.
Откриха, че Вазовият дъб им действа изключително успокояващо. Ходеха там всеки ден и тя четеше на глас произведения от Иван Вазов. Дъбът утихваше, а малкият живот растящ в нея, спираше да рита за кратко. Пълно спокойствие обливаше младото семейство. Така се изнизаха два месеца. Надежда проплака на Денят на София. Цяла Банкя плака с нея.
Младите родители продължаваха да я водят при Дъба. Детето растеше и проявяваше невероятен талант в рисуването.
"От дядо ѝ – ще стане архитект" – казваше Карл.
"Истинска Агаве, виж тези извори – минерални във всяка извивка" – шегуваше се майка ѝ.
И наистина Надежда порасна и стана прочут художник. Нейни картини украсяваха музеи и галерии. Но най-известната ѝ творба е в ръцете на всеки турист, дошъл да посети курорта Банкя. В картината са вплетени всички символи на града и се увенчава с Вазовия стих "Колко е хубаво тука".
