„...Утренната тишина действува гальовно и успокоително на душата; аз я чувствам как прониква благодатно в мене, заедно със свежестта и животворния дъх на утренния въздух.

Изпитвам чувството, като да съм нов човек, освободен от бремето на тревоги и грижи, изпитвам, като едно дете, радостта на живота, на живота неначет от скръбта. И тиха радост ме пълни, че гледам тия тихи долини, тия тихи гори, тия тихи пространства, това тихо небе. И става ми леко, леко! И мисъл ми иде, че не може да съществува страдание в пазвите на тая хубава природа, че не трябва да съществува то, когато всичко туй диша отрада и тишина, и спокойствие, и кани към щастие и...благодарствена молитва. А сега той се чува, благодарственият химн, сред утренния мир той се възнася из песента на дъбите, из мирисът на тревите, из диханието на въздуха, из дъното на душата ми, празнуващи насталий триумф на светлината въз мрака...

Колко хубаво е тука!”