Висине
Висине

Висине

Десислава Илиева

 

 

                  Животът е дар, който да приемеш с радост и благодарност, да живееш с любов и да превърнеш в очарование, което да споделиш, редом с трудностите и изпитанията, съпътстващи всяко приключение . Това записвам в дневника си, докато стоя на пейката в парка до статуята на богинята-лечителка Хигия в Банкя. Отново съм тук след близо 10 години. Усещам как чистия въздух, който вдишвам, изписва усмивка на лицето ми. Лесно е да останеш насаме със себе си сред дървесата, вдъхновили Вазов. Лесно е и да тръгнеш по пътя сред внушителните сгради от началото на миналия век, които пленяват не само с архитектурата си, а и с историите на хората, дарили за изграждането им значими средства. Лесно е и да се върнеш назад във времето по нишките на родовата си памет.

                  Образите на г-жа Домна Тенева и г-н Михаил Тенев, семейство ктитори на храм „Св. св. Кирик и Юлита“, които видях в църквата при първото ми идване в Банкя, намериха свой кът в съзнанието ми и аз не пропускам възможността да ги видя отново. Аристократизъм, класа и дълбока душевност, достойни за курорта, посещаван от царската фамилия и интелектуалния елит на България, се излъчва от портретите, представящи двамата благодетели в тяхната златна възраст в края на двадесетте години на миналия век. Друг е Михаил Тенев като студент в Женева през 1875 – 1876 г. В изображението му от онези години личат характерните за епохата високо чело, гъста тъмна коса, брада и мустаци, напомнящи за революционния дух на предосвобожденска България. В погледа на двадесетгодишния младеж присъства и онова състояние на благодетелност, което ще намери своя израз в значимата дарителска дейност в по-късните години. Жизненият път на Михаил Тенев е органично свързан с изграждането на българската държава след Освобождението. С това съзнание по случай 85-годишния си юбилей той издава книга със спомени „Живот и дейност“, в която документирано описва кариерата си на държавен и банков деятел до 1900 г. В предговора към 1. том пише: „Щастлив се считах, че бях един от първите млади българи, които се удостоиха да бъдат назначени за държавни чиновници… Прослужих непрекъснато цели 22 години в най-бурната епоха, прекарана от България… и достигнах, макар и против волята си, най-високия йерархически пост на български финансов министър… Винаги съм се старал да бъда добър работник, усърден изпълнител на възлаганите ми завидни длъжности и поръчения, примерен, строг и справедлив началник, незаразен от партизанските борби и страсти, които за нещастие се породиха и завладяха страната още от първата година на свободна България, вод`им от принципа, че държавната служба е несъвместима с партизанството, и с единствената амбиция и желание да помогна и аз по силите си с нещо за уредбата на новосъздаденото Княжество“.

                   За личния си живот не споменава почти нищо. Каква е била атмосферата в семейството му можем да съдим по това, че той нарича Борис и Александър, деца на съпругата му Домна Тенева от първия и́ брак с Константин Паница /обвинен в заговор срещу цар Фердинанд и убит през 1890 г./, „синовете ми“. Александър Паница се бие геройски в Балканските войни и загива като капитан в Първата световна война на 27 г. За да съхранят паметта му, Домна и Михаил Теневи даряват средства за изграждането на Военнопочивния дом, една от знаковите сгради на Банкя. От малкото съхранени сведения за цивилния живот на капитан Паница научаваме, че той се е отличавал с доброта, бил е любимец на семейството си и приятелите си. Атмосферата в дома, в който е израснал, е била основна грижа на стопанката г-жа Домна Тенева. Каква е била дамата, приплела житейския си път с двама изключителни български мъже, първият свързал живота си със Съединението и началото на българската армия, вторият определян като един от строителите на съвременна България, може да открием в автобиографичния разказ на Димитър Хаджитодоров. Домът на прадядо му Драган в София бил отнет след поръчителство на приятели за кредит. Заселил се в малка воденица край брега на банската река с трите си невръстни деца, загубил и жена си Паунка. Трудно се преживява такава съдба, Драган започнал да пие, едва се грижел за челядта си. От икономката си Вела г-жа Тенева научила участта на семейството. Сватосала Вела и Драган, помогнала им да си намерят дом. Каква е била осанката и енергията на Домна, грижата и отговорността за общността, в която живее, можем да съдим по това, че тя заставила Драган да обещае да не пие и му помогнала да съгради живота си отново. Като стожер на своята фамилия, тя дарява на несретника зрънцето, което му е необходимо да създаде свое семейство и волята да не пристъпи думата си.

                   Докато проучвам делата на тези значими личности от Банкя, на заден план в съзнанието ми върви историята на рода на майка ми, родена в с. Белозем, Пловдивско. Дарителството, различно по мащаб и характер, се откроява като белег на епохата от началото на миналия век по нашите земи. Прадядо ми Златю Витанов дарява част от земите си за построяване на местното училище и църквата, в която има стенопис с надпис, свидетелстващ, че е направен с негови средства. Той дарява на църквата и златни слънца със златен кръст, с които се извършват литийни шествия. Неговият баща Витан Марков е околийски представител по румелийско време и собственик на кафене в Пловдив до моста на Марица, известен като Герджика. В него са се събирали известни хора, сред които и „Иванчо“ или „Писателчето“ – така прадядо ми наричал Народния поет Иван Вазов. Банкя също намира място в богатото му творчество като любимо място, в което обича да почива. Два топоса са свързани с името на Патриарха на българската литература – хотел „България“, където отсядал и Вазовия дъб. Вдъхновен от природата, пише в разказа си „Утро в Банки“: „Изпитвам чувството, като да съм нов човек, освободен от тревоги и грижи, изпитвам, като едно дете, радостта на живота, неначенат от скръбта…“

                 И сякаш да ни подскаже как да запазим това чувство за празник в ежедневието си днес, дори когато сме далеч от Банкя, на помощ ни идват думите на Михаил Тенев: „Работил съм и съм решавал всеки проблем тъй, както съм го разбирал, като съм се надявал, че появяващите се едно след друго приключения, кризи и затруднения са временни и краткотрайни.“

                 Днес зад статуята на Хигия се вижда реновираната Царска баня. Кръглият басейн, облицован със светлосини плочки, създава усещането за магично водно огледало, върху което всеки момент ще се появят и затанцуват самодиви. От белият купол над застиналата синя повърхност се спуска златно перо, с което изписвам своята мечта. Подавам свитъка на нимфата, за да полети с него и го отнесе в онова измерение, в което намеренията се превръщат в реалност. Нека приключението продължи!