За дядо
За дядо

За дядо

Лисалоте Бонсма

 

 

            Дядо ми седеше на пейката и ме наблюдаваше как скачам на батута. Пейката вече е пуста. Обичам те, дядо!

            Когато бях малка ме водеха при родителите на майка ми в Банкя. Тогава дядо ми ми взимаше ръката и двамата дружно отивахме до близкото магазинче. Той си взимаше кафенце, а на мен сокче и кексче. Пресичахме улицата до площадката и той сядаше на пейката. Аз се забавлявах с останалите деца. Един ден едно момче много ме дразнеше, защото искаше да ми пробута букетче цветя.

            – Хайде де! Вземи ги и стани моето гадже! – молеше ме то.

            –  Аз дори не те познавам! Не ти искам цветята, нито пък да ти стана гаже! – твърдо защитавах позицията си.

            После изтичах при дядо ми.

            – Дядо, дядо това момче иска да ми пробута цветята, които откъсна от под пързалката!

            – Не ги ли искаш? Защо така? – попита ме той.

            – Не ги искам! И да стана гаже, пак не искам!

            – Мила, той те моли да му станеш гадже, а не „гаже“. Това е, когато двама души се обичат – видях го колко дълго замълча и замислено ме попита:

            – Знаеш ли как баба ти и аз станахме гаджета?

            – Кажи ми! Кажи ми, моля те! – зарадвах се, че вече ме приема за голяма.

            – Преди много години един мой приятел и аз бързахме за влака. Беше заледено и хлъзгаво. Двамата тичахме, за да го хванем и тъкмо да завием на онази уличка там… – той посочи пряката, близо до магазина.

            – Да, виждам я! И тогава какво стана? Да не би баба да е скочила пред теб и ти да си я хванал? – развълнувано подскачах аз.

            – Не, мила. Чух, че собственикът на магазина викаше:

            –  Ей, момче, жената падна!

            И докато се обърна вече чувах съвсем друго нещо.

            – Какво чу, дядо?

            – Викторе, виж, жена ти падна! – приятелят ми просто се обърка, повтаряйки чуждите думи. – Тогава видях баба ти. Толкова красива жена не бях срещал досега. Отидох бързо при нея и и́ помогнах да стане. Тя ме гледаше с топлите си очи и без никакво притеснение ми подаде ръка, сякаш се познавахме цял живот. И оттогава двамата сме неразделни.

            – Уау! Каква хубава история! А приятелят ти къде е сега? – полюбопитствах.

            – Ето го идва! Знаеш ли, че момчето, което искаше да ти даде цветята му е внук?